Животно: Велосипедист


kuuiua

Ходиш си по тротаор за пешеходци и като един урбанистичен идиот си си бучнал едни тапи в ушите, от които излиза някакъв умопомрачителен звукоподобен шум. И си ходиш. Решението си е твое, дали имаш цел и посока, но вървиш си. И не чуваш околната среда. Защо ти е, при положение, че си на тротоара, няма да пресичаш и не стъпкваш хората покрай теб. Можеш спокойно да вървиш и да си блееш, като една малка българска УФТСЪ или КОДЖ…

И изведнъж…ВИДЕНИЕ! Почти като „ЕВРИКА!”, ама не съвсем. Един колоездач профучава покрай теб в твоята посока на движение, после един профучава в обратната…ако минат достатъчно близо до теб и малко по-бързо със сигурност ще те завъртят. Те почти го и направиха, но ти с гъвкавостта на урбанистичния ти идиотизъм се задържа на мястото си, понеже си е твое. Опасността е отминала. Продълваш си напред и с почти се радваш, че слушалките не са се спукали още и тогава. Друго видение! Трима велосипедисти изскачат иззад гърба ти! Един след друг с бърза скорост, съвсем си помисли, че искат да ти откраднат ръкава на сиутчера. Лепваш се за най-близката стена и продължаваш да вървиш с подозрителен поглед към всичко, което се движи малко по-бързо. Няма спасение, за съжаление. Точно пред теб спира със скърцащи спирачки друг „карач” и ти мрънка, как не си си гледал пътя…

Викаш си „Майната му, ша са воза с колата до ….” връщаш се почти неблъснат от велосипедисти и се качваш в твоето малко четириколо спасение. Палиш колата и тръгваш. Трудно излизаш от малката уличка, в която си паркирал, защото един велосипедист кара пред теб. По ЗАКОН е с предимство. Не можеш да му свирнеш, защото ще се сртесне, ще падне, ще се ожули и ще те съди. Изчакваш търпеливо, клатейки се напред-назад и псувайки. Излизаш на главна улица с 3 еднопосочни платна и една лента за колоездачи…уви, колоездачите се кефят колко е екстремно да се кара между колите и изцяло са отебали велосипедната лента. Стискаш зъбки до скръцване и продължаваш. Магистрален участък. МАГИСТРАЛЕН!!! И велосипедисти по него. Пушек ти излиза от ушите се и си мислиш как утре „ше си ‘зема факания автобус и ше си парпорим с него и съм им *** на теа с кулилеата”.

И става утре, и ти чакаш търпеливо на спирката да дойде автобуса, като внимаваш да не те блъснат докато седиш на едно място. Автобусът идва. Пълен е, мерише лошо, ама нали е автобус – качваш се. И сякаш нарочно от както си се качил автобуса кара бавно, трябват му за 2 спирки 10-12 минути. Очудваш се на невероятния факт и отиваш да „супервайзваш шофера, ‘щот нали разбираш много”. Изненадата не е голяма. Но фактът е изнервящ. В дясно отпред на автобуса една баба кара колело. Бавничко. И пред автобуса се предреждат почти всички коли. Но автобуса не може да я заобиколи, че ще прасне, някой от съседната лента, не може да и свирне, защото е забранено, не може да и викне, защото тя не чува…а ти се возиш 2 спирки за 15 минути.

Какво друго ти остава? Или колело ще караш или песни ще пееш… защото по закон колоездачите са с предимство. Те се пазят от МПС-та всякакъв вид, от пешеходци и от инвалиди…и те злоупотребяват. Затова: какво им е на колоездачите? Нищо. Дразнят всички. И всички запазваме правото си да не ги харесваме. Защото ако не си като тях, си срещу, до, зад, пред тях и те е страх да не ги блъснеш…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: