студентът

{ ноември 30, 2009 @ 10:49 am } · { животни }
{ Tags: работа, студент, студентски живот, учене, цигари }

Студентът учи. Студентът ходи на лекции. Пие. Пуши. Мечтае за работа с нормална заплата и шеф с образование. Студентът си губи и много от малкото време – гледа филми, гледа сериали, футбол и новини. Гледа и си пълни главата с глупости. Студентът е щастлив хейтър.

Студентът малко пише, много учи, много работи, много е беден и малко нещастен. Приятели има и приятели няма. Човек сам се ражда, сам учи и сам умира, другите му пречат или го разсейват, или му пълнят свободното време – това студентът го знае и не го бърка. Когато му пречи, студентът хваща чанта с малко багаж, малкото парички, които заблудено се мотаят в джЕба му и отива някъде, където не го познават много или изобщо и си почива. Студентът си почива когато спи. Защото на студента не му остава много време да спи, между работа, лекции и някое спонтанно парти…а по изпитно време още по-малко. Покрай студента винаги има много хора, които искат нещо от него – било то пари, документи, изпитен лист, ракия или свършена работа. Хората искат, студентът дава. Затова и е беден. Защото дава.

Студентът мрази спокойствието, застоя и липсата на развитие. Промяната е основна задвижваща сила в живота му. Студентът няма време да бъде щастлив или нещастен, това според студента е състояние на хора без работа и с много свободно за губене на време. Студентът живее. Време за равносметка и почивка ще има в купища когато остарее.. Студентът знае, че някой ден ще седне да почине и ще почине. Знае, че има голяма вероятност обаче да не достигне тази възраст и да получи инфаркт много по-рано. Дали от цигарите, уискито, прекомерния стрес или холестерола. Няма значение за него. Студентът знае, че понеже е много беден и малко нещастен, като завърши ще стане работохолик. Студентът има нерви само за себе си и собствените си глупости и за никакви други човекоподобни.

Студентът не обича да го натоварват с глупави и драматични житейско-битийни истории. Той иска да чуе хубавото, новото, веселото. Сгняс си има сам достатъчно. Студентът е die hard. Студентът не цепи басма никому, затова басмата се цепи сама. Почти като БББ.

Студентът е като лирическия герой, който ще спаси света, само му дайте кафе. Студентът е откровено нещастен, когато кафето му свърши. Студентът се нуждае от кафе. Много, много кафе. Студентът не обича алармата рано сутрин, защото рано сутрин означава още по-дълъг ден, в който още повече хора ще искат нещо от него. За студента утре е денят, в който той може би няма да навакса. В който може закъснее. Студентът е максималист по нечовешката скала.

Студентът няма време да пусне пералня, защото е зает с това, което всички искат от него. Студентът рядко има чисти чорапи. Или чинии. Набавя си от тези, за еднократна употреба. Студентът вечеря по спирките – докато чака превоз към работа, от работа, на някъде, от някъде. Студентът сънува домашно сготвена храна, маджа и яхнийка. Студентът си пожелава всяка вечер никога да не изтрезнее, защото ще осъзнае колко малко време има. Студентът иска да започне да валят не пари, а цигари. Студентът е изморен и отегчен, безразличен и апатичен. В комбинация с огромната енергия, която изразходва, е като бомба – седи си мирно и ако не я бутнеш, няма да гръмне веднага.

Студентът е сам. Би искал да се влюби отново, но няма време. За това пък има курсова/дипломна работа. Студентът обича да говори по телефона. Но няма време. Или няма с кого. Студентът обича и мрази това, което има.

През есента студентът мечтае за 10 дена платен отпуск на безлюден остров с библиотека под открито небе, един хладилник с уиски, 3 стека тежки цигари, достатъчно кафе, питейна вода, плодове и меко легло на фона на 30 градуса постоянна температура на околната среда. През пролетта студентът мечтае за същите неща, само че в една малка колибка в планината, отрупана със сняг и рустикална библиотека с покрив, 30-те градуса важат винаги => има камина. И голямо меко легло. Студентът знае, че това не са мечти неизпълнимки, но няма време сега за тях.

Блянът за тези 20 дни в годината е единственото, което прави студента тъжен и малко нещастен. Той няма 20 свободни дни в годината. Има два. И в тези два пак някой иска нещо от него. Студентът мечтае с чисто детско сърце за тях. 10 дни през есента, за да изживее лятото и 10 дни през пролетта, за да се стопли от зимата.

Студентът е изморен и недоспал. Студентът е пряк и директен. Студентът мисли за себе си и за 20-те си дни. Студентът може да управлява света, дай му само тези 20 дни. Да си почине. Да поспи. Да събере сили. За да може да стъпва на повече вратове едновременно, за да може да продължи да ви дава достатъчно.