Archive for пътни

нова година – повече бръм

МОТОТО на Новата ми Година: Налягай си парцалките!

Въх! Пак нова година дойде! Постоянно се сменят…

Всичко се променя и си остава същото. Нищо ново и всичко старо под слънцето. Моята новогодишна „резолюция”, така де, една от резолюциите е да поствам по-редовно, че къде му е смисълът на блог-а без нови мнения и вЧеПетления. Вълнуват ме много неща, а поне веднъж дневно водя разпалена дискуся за някое от тях, но пък да се организирам да напиша мнение, годно за четене, му идва като едно малко усилие в повече на отрицателното ми свободно време. Но ето последните:

  • Образованието – за всеки ли е то и трябва ли да се плаща
  • Клевети – историйката @кака-сиика.сом и колко злобно могат да звиждат хората
  • Жена съм, ама май съм мъж (анти-феминизъм)
  • Нова година – нов късмет. Какво да правим с новата година.
  • Безкрайно ненужните точки, на които спираш, докато се опитваш да си свършиш работата. Лошата комуникация на мързеливите.

Споделям ви тези теми, за да може все пак да седна и да ги напиша.

И, да, пожелавам си да правя повече снимки. Поне по една на ден. Светът е хубав и трябва да си го припомняме по-често, че това май се забравя.

Реклами

Кьолн

Кьолн – град на карнавали,

Град на пияни и засмяни

karnaval


Град ли беше да го опишеш, живот ли беше да го изживееш. Този тъй невинен град – с красивата си катедрала, с вечните си фрази „Kölle Allaaf“ и “Viva Colonia”, с безкрайните си песни и с веселата си война с Дюселдорф, този град трябва да се изживее поне веднъж. Въпреки, че е препоръчително няколко пъти – поне веднъж през лятото, и задължително веднъж през февруари.

Красиво, живо, постоянно подскачащ от радост живот. Независимо от сезона – това е един от градовете на щастливите хора. Шарени хора, хубави хора, усмихнати. Тук ти се случва нищо и всичко.

Днес е 11.11. Не е празник, няма някоя голяма светия със собствен ден, няма някое голямо и значимо политическо събитие, което да го овенчава този ден, няма. Днес е просто денят, в който откриват сезона на карнавалите. Днес, на 11.11. в 11 часа и 11 минути. Това е ден-ей-така. Всичко и всички работят, но и всичко и всички пият. Случи ми се  вчера да видя как един колега отиде при шефа си и заяви гордо и тържествено: аз в сряда и четвъртък съм си взел отпуска, защото в сряда е 11.11 и ще пием от осем часа сутринта…и шефът го поздрави! Ха! Колкото и да ти е печен шефа, ако му заявиш тържествено, че няма да работиш два дни, защото ще се правиш на Мики Маус, нямаш добри изгледи след това.

Но не и тук.

Карнавалът е като религия. Съединението на Германия не се празнува с такъв ентусиазъм. Основният карнавал е през Февруари, но започва в месеца на смъртта – Ноември. Според източници разни интернетски традицията на карнавал датира още от римско време, но през 17-ти и 18-ти век се е затвърдила под формата, която изживяваме и днес. А началото, 11.11., идва от галската църква: на 11. Ноември е Мартинстаг, демек Мартиновден, това е денят в който започват коледните пости на галската църква и продължават 56 дни.  По- късно идва и интерпретацията на числото 1 като символ на единството, както и интерпретацията на ELF(на немски 11) след Френската революция като E=Egalité, L=Liberté und F=Fraternité. Има и още много други факти и любопитни неща, които могат да се споменат за началото и за самия каранавал, но като цяло богата и китна история, кое от къде краднато и измислено, не е много ясно, който знае немски, ето ви един линк – интересно е.

Големите празници са през февруари. Всяка година на различна дата, но все пак, дори да кажеш „по кранавално време”, всички разбират Февруари. От началото на сезона, Ноември, до края, Февруари, всички чакат едно: Карнавал!

За това емблематично събитие се взимат 1-2-3 дни отпуска, за карнавал се купуват маски, облекла, перуки, специален грим, мноооого алкохол и поне 5-6 каси бира (в зависимост от продължителността на карнавала). Пекат се много вурстове на скара, из целия град има конфети по земята, скъсани украси, цели и счупени бутилки и много, много весели, пияни и наядени хора, които пеят „Viiiiivaaaaaaaaaa Coloniaaaaaaaaa“ (тази песен е супер заразителна като си 2-3-4 бири, всички разбират какво се пее на припева, но в коплетите понякога и германците сами не знаят:) . Един такъв карнавал  -съвсем прост, малко хаотичен, изобщо не-грандиозен, но много пиян те докарва до състоянието да ходиш цял месец след това с глупава усмивка на лицето и малко засрамени бузки, от това което си правил по време на карнавалните дни и нощи. На видими места по спирки, билбордове и разни колони се лепят поздравления за приятно прекарване. Някои общински дейци си позволяват и някое обръщение от типа „Радостта от карнавала не е в това да се напиеш, а да се веселиш с приятели!” Но всички знаят, че истината е по средата…т.е. да се напиеш с приятели.

Седмиците след карнавала постоянно се поздравяват хора, които изглеждат познати, защото не знаеш дали не си се запознал с тях, дали не сте пили заедно и дали скъсаното цветно хавайско „венче” и къдревата перука, които се мотаят в чантата ти, не си ги откраднал от точно тоя изглеждащ познато човек.

Viva Colonia!

Прекрасните явления на влакопътуванието

vlak

Колко ли ти е готино да си пътуваш? Я покажи с ръчички 🙂

Много ти харесва. Във влака можеш да мислиш, да четеш, да гледаш хората, да учиш. Да пиеш. Никога не ти е скучно. Занимаваш се успешно със всякакви неща…и тогава идва. Най-често е ТЯ. По-рядко е ТОЙ. А понякога са много тийнейджъри. А понякога са всички наведнъж. Това са случаите, в които си особено изнервен, изключително изморен или много задълбочено пишеш, четеш, учиш, спиш. Тогава идва първо ТЯ. Боцва те „нежно” по едната ръка и те пита с неизмити зъби и затъкнато гърло, свободно ли е мястото до теб. Казваш „ммм” без да поглежаш, защото знаеш, че тя е голяма, страшна и мазна, почти слузеста и носи кошмари. Сваляш чантата, или си я слагаш върху теб, което моментално ти съсипва заниманието докато пътуваш. Вече само гледаш тъпо в точка и си викаш „А дано слезе след малко, ‘шот ше си тегла ножа”. Късметът е с теб днес. На следващата спирка се качва един огромен мъж. Не е нужно да е дебел. Като е висок, голям и едър също върши работа. Той сяда срещу теб. Няма значение, че краката ви се допират и чувството е ужасно, не, важното е, че твоите и неговите крака са сгънати на 17 и са бутнати под седалката и между вас са една раница и неговата пазарска чанта, пълна с нещо меришещо…праз лук, примерно. Краката ти изтръпват. Но нали си оптимист… питаш се: колко по-лошо може да стане? и „дърпаш дяволицата за опашчицата”. Усмихваш се вътрешно, блееш през прозореца и си мислиш, че след само 25 мин слизаш.

Ето колко е отговора…на по-следващата спирка се качват 10-12 ученика, които успешно са успели да откраднат/ купят една бутилка ликьор от някъде. Най-често ликьора е розов и те го разливат. Мерише силно и лепне навсякъде. Влизат една-две мухи. Ама от тея големите, черните. И жужат нагло „бзззззззззззззззз” и „бззз-бззз-бз-бзззззз-бз-бз” като ги гониш. Учениците, викат, те са млади, безгрижни и неуморени. Те имат една цел: къде да се напием и къде да се натискаме. В момента, в който си мислиш това, разбираш, че те са достигнали целта си. Влакът е мястото, където ще се напият с оня розовия смърдящ ликьор и ще се натискат на седалката срещу теб в ляво. Тези които остават зад гърба ти ще крещят, ще викат и ще пеят p.diddy. Истината е че си попреебан малко, но нали остават 20 минути, ще слушаш музика, ще си затвориш очите и ще изчакаш да минат.

Нужно е да ти се пожелае успех когато се качи майка с дете, така де, майка с бебе. Защото и то реве, вика, крещи и мерише. Нужно е и да се пожелае кофа здрави нерви, когато се качи някоя леля, която е решила да подъвче дъвка и затова джвака, така че да те е страх да не би дъвката да хфръкне и да падне върху теб.

Но както казах, това са само дните, в които си особено изнервен или изключително уморен. В другите случаи е само комбинация от 2 до 3 явления на влакопътуванието….